От гледка на гледка

Ексмаут - Хът Ривър, 5 - 7 ноември

5 ноември

Е, днес вече никъде по света не е трети ноември и е време да успокоим страстите. Достатъчно се намързелувахме и забавлявахме през последните няколко дни, затова започваме днес по-традиционно - сгъваме чаршафите, събираме палатката и казваме “Довиждане!” на къмпингарското ему. То учтиво ни посрещна при пристигането ни, заслужава ние учтиво да се сбогуваме с него.

Не бързаме да тръгнем по пътищата, обаче. Нищо не охлажда страстите по-добре от лаптопи в скута в местното кафене и малко работа - който с каквото трябва да навакса. Поръчваме шоколадови шейкове и вглъбено щракаме по клавиатурите. И така около три часа, когато енергията от закуската ни се изпарява и става време за обяд.

От снощи ни остана вечеря и Ник иска да я доядем с гледка. Паркираме пак на централния плаж на Ексмаут, там където очаквахме акулки да дойдат да празнуват с нас. Навеси с пейки и маси има навсякъде, все пак е Австралия, и затова нареждаме обяда на най-близката. Последни моменти, загледани към синия хоризонт и сме готови да тръгнем. Заредени сме за нови приключения.

Първа спирка за обследване - плажът Корал Бей (Coral Bay beach). Паркингът е зад пясъчните дюни и все още не виждаме океана. Но след няколко крачки по баирчето (защо не си събух маратонките?) пред нас се разпростира гледката. Пясъчната ивица е дълга и широка, а океанът - както вече сме свикнали - тюркоазен и безкраен. Няколко кайт сърфисти привличат погледи към себе си - мятат се, водени от водната и въздушната стихия. Имаш чувството, че всичко се случва на магия, но всъщност е въпрос на контрол и умение във всяко тяхно движение.

Ако все пак успееш да откъснеш очи от сърфистите, може и да видиш природните дадености на това място. Пясъчната ивица е безкрайна, а точно на този ден Майката Природа ни предоставя и друго зрелище - раци осмокраци. В една част от плажа изведнъж се оказваме заобиколени от рачета - всичките ярко жълти с две черни очи, стърчащи отпред. Ако това не е видът раци, на който се базират всички илюстрации и карикатури, не знам кой друг би бил. Разхождат си се нагоре надолу по плажа. Някои целеустремено копаят дупки и се заравят в тях, други не изглежда като да им цел в живота - всички имаме нужда от почивни дни. Някои от морските животинки имат арабски номера написани върху себе си - 11, 23, 8. Други са успели да подминат човеците с перманентни маркери.

Един от раците привлича вниманието ни и решаваме да не го подминем - спираме се да проследим дейностите му. Както си върви (настрани), жълтуркото изведнъж започва да получава спазми, които очевидно не може да контролира. Тези кратки, но постоянни движение го обръщат по гръб. Чували сме, че някои раци си сменят черупката, сигурно това се случва и с този. Но както краката му мърдат във въздуха, изведнъж всички движения спират и телцето започва да изпуска балончета. Очакваме всеки момент да се разчупи черупката и ракът да се измъкне. Всеки момент!

И така … този рак умря пред очите ни. Мда! Доста брутално, нали? Никога не съм очаквала, че ще видя нещо подобно в живота си. Не мисля, че съм присъствала на момента, в който едно същество преминава от живо в мъртво състояние. С изключение на мухи, комари, охлюви или някой гущер, уловен от котарак. Дори и хамстерът, които живееше до главата ми, умря през нощта. Еха!

Със смирение и почит решаваме, че този плаж едва ли би могъл да надмине себе си и да предложи по-драматични преживявания от тук нататък. Обръщаме се и потегляме наобратно. По пътя събираме мидички, изхвърлени корали, тюркоазени снимки и слънце. С приближаването ни пак към сърфистите се дивим още малко на уменията им, а след това се качваме в Бърти.

От Корал Бей Бийч отиваме на Корал Бей Марина. Мястото не е превзето от луксозни яхти и плажуващи богаташи. Напротив! Почти няма жива душа, а самата марина е предвидена за около 2-3 лодчици. Гледките от високото пак са невероятни, а долу на кея водата е толкова чиста, че можем да се захласваме по щъкащите рибки. Лястовички се вият над нас. А аз даже успявам да накарам Ник да ми позира за няколко снимки. Ежедневно се боря за това и ето че днес резултатът е успешен.

Тук няма какво друго да се прави освен да гледаш и да се любуваш. Но всъщност трябва ли да има нещо друго за правене? При такива естествени красоти, всяко “нещо” само би ги развалило. Ще гледаме и ще се опитаме да запечатаме това синьо завинаги.

Няма как да се усети при описването на дните ни по този начин, но времето ни лети неконтролируемо, особено предвид разстоянията, които изминаваме, за да стигнем от една точка до друга. И ето, че за нас денят вече преминава в късен следобед. А това означава разделяне с плажове и гледки и разпъване на палатката на първото удобно място.

Е, мястото всъщност се оказва изключително неудобно, но по-хубаво наблизо няма. Къмпингът е безплатен, до шосето, заобиколен от безкрайна равнина. Едно дърво няма, да спре вятъра - а вятър има. Силен! Около нас има много луди хора и от тази гледна точка съм спокойна. Но заради силната стихия трябва сега да избираме между палатката и леглото в колата; между огъващата се, но проветрива или сигурната, но задушна конструкция. В едното не влизат мухи, но е шумно, а в другото трябва да отворим прозорците, за да не се издушим. Разбирате дилемата …

Питам аз пак: Къде са ни романтичните океански гледки от леглото? Къде ни е безкрайната номадска сигурност? Къде са ни изгревите с гореща чаша кафе? Къде е всичко това, което виждаме по Инстаграм? При нас ли е проблемът, че не го намираме или ...? Ние ли не сме проучвали достатъчно или ...? Ние ли не можем да открием скитническата реалност или ...? Нещата или са прекалено много, или никога достатъчни. Очаквам с нетърпение пристигането ни в Пърт - живот между тухлени стени и керемиден покрив!

Сядаме да вечеряме докато тези чувства бушуват в мен. И изведнъж под звездното небе, започвам да усещам нещо напълно различно. До преди няколко минути си мечтаех да се отървем от Бърти и от този луд живот, а сега не мога да понеса дупката, която ще отворим, когато този период приключи. Стана неусетно, но вече не мога да видя дните ни без Бърти, без свободата, която имаме през тези няколко месеца.

Без възможността да Бъдем!


6 ноември

За някои дни плановете ти не са специални, а денят изведнъж се запълва с преживявания. За други имаш толкова желания и програмата е пълна, а всичко се разпада и се свежда до абсолютния минимум. Днешният ден беше от вторите …

Куоба Блоу Холс (Quobba Blow Holes) е място, чието име ще има нужда от превод и описание. В района на Куоба има една територия, където дупки в хоризонталните скали “издухват” океана вертикално. При прилив, когато нивото на водата е високо спрямо скалите, вълните мощно се разбиват срещу тях. Такава дейност може да се наблюдава навсякъде. Дори и по българското черноморие сме се снимали със стена от бяла пяна зад себе си (намерете неавстралийските снимки). Но тук с хилядолетия океанът си е издълбал отвори и вместо стени, избутва високи гейзери.

Дупките са навсякъде - колкото по далеч са от ръба на скалата, толкова по-малки и по слаби са те. Водната стихия не дълбае с такава сила там. Ние отиваме на големите. Ако застанеш от грешната страна на тези естествени фонтани, изведнъж си посипан от пръските на океана, носени от вятъра. Ако застанеш от правилната, обаче, светлината се пречупва в 180-градусова дъга с всичките си седем цвята. И всичкото това на фона на наситено синия океан, от който не можем и не искаме да се откъснем. И това не съм си представяла, че може да е истински феномен на природата, но ето го пред мен. Поразяващо!

За деня има планирани още няколко спирки, но ще е най-лесно първо да се регистрираме в къмпинга и после да ходим да ги обикаляме. Едната обаче, е само на няколко метра, така че ще я уважим веднага. О, каква невероятна грешка! Даже не разбрах какво се цели да гледаме тук. Нямах физическата въжможност да видя през милионите кръжащи същества около мен.

Мухите явно не са разбрали, че могат да обитават само Северна Територия и атакуват мощно. Ние загубихме мрежите си във водите на Катрин. Нямаме никаква защита и единственото спасение е моментално да се върнем в колата. Но тези твари са три пъти по-упорити, което означава, че обикновените ни тактики за влизане в Бърти са безполезни - вкарваме поне 20 със себе си. Е, познайте как се шофира така, било то и за 50 метра до къмпинга.

Всички туристистически планове са официално прекратени за деня. Набързо се възползваме от басейна, но дори и водата не може да ни отърве от тази напаст. Внимателно се процеждаме в палатката - колкото по-успешно намалим всеки процеп, толкова по-малко гадини ще влязат с нас. Прекарваме остатъка от деня в това убежище - четем, гледаме, говорим си, пием бири и дори качваме вечерята тук. Поне палатката е широка и горе-долу проветрива.

Лека нощ!



7 ноември

Днес стават два месеца под австралийското небе. Времето ни тук е преполовено, а има още толкова много да се гледа … Например всичките спирки, които се наложи да пропуснем вчера заради форсмажорни обстоятелства. Инвестираме пак в мрежи за главите и се впускаме в невъзможния рояк. Мухообразната ситуация е поне двойно на това, което преживяхме на Улуру - а мисля, че си спомняте там какъв беше ужасът. Тук дори не можем да ги държим извън колата - нашето иначе прекрасно убежище.

Но да видим все пак каква е тази природна забележителност, която вчера така бързо ни отказа. Чували ли сте за строматолити?

Да? - значи знаете от къде започват уроците по еволюция и че едни от малкото запазени представители в света, са точно тук - Западна Австралия, Шарк Бей, Хамелин Пуул (Shark Bay, Hamelin Pool).

Не? - строматолитите са едни от най-старите запазени живи организми на планетата и са наречени косвени фосили. На английски даже им казват живи фосили. Най-старите намерени (да, по това крайбрежие) са на 3,5 милиарда години. На пръв поглед са просто тъмно-сиви камъни, но според биолозите това са организми, които живеят тук от началото на еволюционния процес, защото много им допадат силно солените води. Ако имате нужда от повече научна информация, питайте Гугъл, или тези, които отговарят с Да на този въпрос.

Та, на 50 метра от нашия къмпинг е този резерват на строматолити. Специално е обозначено да внимаваш къде вървиш, защото това наистина не са камъни и организмът е лесно раним - на някои може да се види човешкото неведение във формата на смачкана или пропукана повърхност. Поставен е мостик, от който можеш хубаво да огледаш тези протерозойни водорасли сред течен тюркоаз. Е, и с мухите си заслужаваше да се върнем тук. Дори и да не сме от разбирачите по биология и еволюция.

Следващата спирка е на наблюдателницата Игъл Блъф (Eagle Bluff Lookout) с гледка от високо към безкрайните кристално чисти води. Основната дейност тук е наблюдаването на акули, скатове и костенурки. Голямо разхищение щеше да бъде, да дойдем в Залива на Акулите (Shark Bay) и да не видим акули. Идентифицирахме няколко. От тази височина не можеш да си сигурен дали гледаш акула или костенурка - размерът им не може да бъде строго определен. Но когато другата група туристи са убедени, че това там дето плува задължително е акула, няма как да не кимаш и ти уверено. (Ще обознача предполагаемите индивиди на снимките.)

Пътят ни след това ни води към Шел Бийч (Shell Beach) - плаж от миди. Може да си мислите, че всеки плаж е от миди, защото това е съставът на пясъка по целия свят. Или си представяте просто дивите плажове, посипани от шарени начупени мидички. Бихте били напълно прави. Но все пак след като видях този плаж, не мога да си представя, че друг би носил това име. Да, пак са мидички, но всичките са абсолютно еднакви - мънички и бели с розово-жълти оттенъци. А това прави гледката сюрреалистична - почти се губи представата за перспектива и дълбочина. Високата соленост на водата в района, освен строматолити, привлича и точно тези същества, които живеят в бели нежни къщички. Ето за това са толкова прозрачни и сини водите тук - защото самата природа ги е направила да бъдат негостоприемни към тъмните цветове. Сядаме под жаркото слънце и гледаме.

След лудостта на мухите при Хамелин Пуул решихме, че сме се отървали, защото не виждаме нито една на следващите две спирки. Но мястото ни за обяд доказва по-страшния вариант. Приготвянето на тази салата е садистично-мазохистична акция. Само за да извадим съставките допускаме милиони мухи в колата, а след това с ужас се опитваме да защитим както всяка открита храна, така и здравия си разум. Имам чувството, че Рамзес отказва да пусне хората Му и аз плащам за тази упоритост на фараона (Изход 10:1-29). Три часа по-късно продължаваме да пропъждаме и смачкваме гадините от колата. Една по една, процесът все не приключва. Толкова невероятно гадно, ужасяващо, отвратително, непоносимо, несправедливо, инвазивно, досадно и неприятно. А като си помисля, че ние в Европа се дразним от мухите. Дядо, оказва се, че ти си благословен да живееш просто с българските крилати!

След още няколко стотин километра минаваме през портата на къмпинга. Той не е като стандартните, защото е стара телеграфна станция, която днес предлага огромния си двор на пътуващи приключенци. Мястото е пълно с огромни стари дървета, които най-сетне ще ни дадат нужната сянка утре сутрин. И голямата сграда с тоалетните е наблизо. Обаче! Тук пак има табели да се пазим от змии. Ако беше както навсякъде другаде, да не ги видим, щеше да е окей. Но докато се оглеждахме да намерим някой да ни настани, видях една - сгушена под храст. Когато човекът дойде да провери, моят въпрос “отровна ли е?” беше посрещнат с еднозначно подсмихване. Демек - разбира се, че е отровна. Каква друга би могла да бъде една австралийска змия?

И затова тази вечер в палатката вместо да се крием от мухи, ще се крием от змии. Така е то - австралийски номадски живот.


Гостите на Австралия обикновено предпочитат да обикалят източното ѝ крайбрежие, защото е по-населено, по-развито и по-известно. Но след като съм видяла и двете мога чистосърдечно да кажа, че западното предлага много повече истински гледки. Такива, които не виждаш по всяка снимка и които не са така пълни с жадни туристи. Разбирам защо при ограничено време, човек би предпочел да види популярните места, но аз лично май бих препоръчала тези. Прилягат ми повече.

Останете си Вивид,

Вася (и Ник)



следващ пост < Vivid Key > предишен пост

Vivid Key

© 2020 от Василена Коларова

АБОНИРАЙ СЕ ЗА ИЗВЕСТИЯ:

  • Facebook
  • Instagram
  • Pinterest