Разопаковане на Чувства

ENGLISH POST

25ти юни 2019г.

Моментът дойде. Предстоят ни три дена събиране на багаж и изнасяне. Уорингтън повече няма да е нашият дом. Работата ни повече няма да е ежедневието ни. Някои хора биха казали, че е тъжно, че се местим. Но всъщност нищо от това не ни правеше щастливи последните две години. Затруднявахме се да го чувстваме като наш дом. И няма смисъл да крием такива чувства. Всъщност, за да продължим напред, е най-добре да си ги признаем.


Да, натоварващо е да съберем всичко в кашони. Да, трябва да се потрудим, за да не оставим следа от нашия живот на това място. Хората са създания на навика. Обичаме познатото и се страхуваме от новото - просто защитен механизъм. Но също така сме щастливи, че имаме съзнанието, за да прекрачим границите и да направим промяна.


Така че не, не съм тъжна. Всъщност съм супер въодушевена. Както каза Ник, след месеци чакане ще се отключи вълна- поредица от събития след скуката. Дори не знам дали ще осъзнаем как сме стигнали до момента да сме женени.


Вчера, за последния ми работен ден, някой ми каза: “Успех с новия живот!”. Благодаря, имам намерение да е напълно нов.


***

27ми юни 2019г.

Месец до сватбата.

Втори ден събиране на багаж.

Първи ден изнасяне.


Странно е колко не привързана съм станала към всичките си вещи; към дома, който създадохме в тази квартира; абе към последните две до пет години от живота ми.

Представях си, че ще ми е много трудно както последния път преди два месеца*. Но не е. Уморяващо е и малко безкрайно, но не ме изтощава емоционално


Може би, знаейки, че замествам всичко това за България, сватба и пътешествие, ме прави толкова въодушевена и нетърпелива, че притъпява връзката с миналото. Което, смятам, е за добро.


Остава ни още един ден и разбира се ме наляга притеснението за пътуването до България. О, как ми се иска да е толкова по-лесно и авиолиниите да приоритизират удобството над парите. Но, такъв е живота. И сега мисля само колко пъти ще се наложи да се събера багажа в следващите няколко месеца. #кошмар.


*За стреса преди онези два месеца може да прочетете тук.


***

Явно така и не съм писала на третия ден. Кой може да ме съди - натоварващо е да разбереш 24 часа преди полета си, че Ryanair Priority всъщност може да се изчерпи и не винаги можеш да го купиш и ти се налага да платиш за чекиран багаж… Авиокомпании!


Днес е около месец и половина след изнасянето ни и както се очаква чувството е страхотно. Това написах вчера:

“14ти август 2019г.

Странно е да сме постоянно около Уорингтън и да подминаваме апартамента, но да не ходим до него. Никога не съм била особено привързана към него. Както Ник каза, нямаме важни спомени тук. И въпреки това е странно, че нещо ми е принадлежало, но вече - не. Чувството, което не изпитвах към квартирите в Шефилд. Сигурно защото досега, това е единствено домакинство, ръководено от мен. Защото имах пълен контрол над него, който няма да си върна в близкото бъдеще.


Е, това няма значение. Много по силни чувства имам към предстоящото. Знам, че постоянно казвам колко съм въодушевена, но е защото не мога да направя много по въпроса. Докато не се качим на самолета на 5ти септември, чувството ми на въодушевление е всичко, което мога да споделям. Въпреки, че и в Кьолн няма да скучаем ;).”


Останете си Вивид,

Вася

© 2020 от Василена Коларова

 Vivid Key by Vasilena Kolarova

Известие за пост / Post notification

  • Facebook
  • Instagram
  • Pinterest