Навън (Zero Waste Update 8)


ENGLISH POST


Този елемент от живота ми най-добре олицетворява любимата ми част от всичко това, което правя – подготовката. Предварително мислене и превантивните действия за предстоящия ден. Това, което дейно разбива статуквото. И като казвам навън, имам предвид всяка ситуация, когато не сме вкъщи – на разходка за обяд или на хубава вечеря, на път с кола или със самолет, на хотел или къмпинг, навън за пазаруване или просто за удоволствие, общо взето всяка ситуация, в която нямаме 100% контрол върху нещата.

За мен, това е смисълът на всичко, което правя – минимализъм, веганство, без-отпадъчност (най-обичам да измислям начини да превеждам zero waste на български). Особено в такава силна комбинация е почти невъзможно да съм навън и да съм на автопилот. И може би си мислите, че това убива спонтанността, но всъщност аз мисля, че е обратното. Позволява ми да имам устойчива спонтанност, без грешки, без гладуване, без съжаления.

Ежедневно


Аз не излизам от вкъщи без две неща – бутилка с вода и торба. Тук можете да прочетете малко статистики и моето мнение за бутилираната вода – блог, който написах преди няколко години (в който си личи неспособността ми да се сдържам, когато съм ентусиазирана по някоя тема). От тогава, наистина не излизам от вкъщи без моята бутилка.

Една от причините е, че аз имам нужда от постоянно хидратиране, за да държа главоболията си на страна. Втората е, че ни спестява пари: когато обядваме навън, рядко си поръчваме нещо за пиене, а и спестява бутилираната вода в спешни случаи. Ако искате да промените едно нещо в ежедневието си, за да е по-устойчиво и без-отпадъчно, аз препоръчвам метална (не пластмасова) бутилка за вода за многократна употреба. Също така винаги имам торба в себе си. Никога не знаеш, каква случайна нужда от торба ще изскочи – намаление в Holland & Barrett’s или манджичка от баба.

За обяд също имаме ежедневни тактики. И двамата винаги имаме приготвен обяд и си го носим със себе си, тъй като веганството не позволява да оставиш нещата на съдбата. Дали екстра порция от вечеря, сандвич или нещо специално сготвено, винаги има нещо в стъклените ни съдове от IKEA. По този начин не само спестяваме отпадък (и пари), но и имаме ежедневно разнообразен, и в повечето случай, здравословен и топъл обяд, вместо скучни сандвичи.

Пикници


През уикендите сме често в някой парк за обяд. В такива случаи винаги си носим пикник – сандвичи, моркови с хумус, плодова салата. Пренасяме ги в съдовете от IKEA, стъклени буркани, металната ми кутия или пък пчелените обвивки. Вкъщи нямаме никакви пластмасови кутии, така че винаги сме устойчиви навън. При нужда носим прибори, платнени салфетки и винаги си прибираме всичкия отпадък – хранителния за компостиране, останалия за изхвърляне или рециклиране. И естествено, винаги сме с две стоманени бутилки вода.

Това може би първоначално звучи като много тежко начинание (буквално), но всъщност аз вече съм свикнала на тази практика. А и, както съм казвала и преди, моралното ми тежи повече от физическото. Но да не пропусна, че съм подготвена с храна и в други случаи – когато сме в колата на път, когато сме в самолет, когато сме на ски пистите – общо взето във всеки момент, когато не сме 100% сигурни, че ще има нещо веган за нас.

Ресторанти


Колкото и да обичам да съм в кухнята, и на мен ми писва. За това често се глезим с обяд в някое улично заведение, хубава вечеря в ресторант или пица вкъщи в петък вечер. И честно казано в такива случаи не полагаме много без-отпадъчни усилия. Винаги отказваме сламките, но пък ползваме салфетките. В кафенетата пием в порцелановите чаши, но пък уличната храна обикновено си идва с отпадъка. Гледаме винаги да е компостируем или поне рециклируем, но много често като вегани нямаме този избор.

Често, ако знаем, че отиваме на фестивал взимам металната кутия и прибори, но също така и често забравям. Ние нямаме от без-отпадъчните комплекти дървени прибори, които всички блогъри носят ежедневно в чантите си. Не знам точно какво им е толкова специално, особено, когато можеш да си вземеш металните от вкъщи. Но също така не мога да отрека хубавия им дизайн или пък удобството им при самолетно пътуване. Може би, ако желанието ни да пътуваме за 6 месеца се осъществи, и ние ще се сдобием с такива.

Но като вегани, винаги внимаваме къде и какво ядем, като много държим да подкрепяме местата, които с удоволствието приемат такива като нас. Обикновено ползваме приложението Happy Cow, за да се ориентираме в областта и да намерим най-интересните варианти. Като не-крайни и не-алергични вегани, ние обичаме да ядем в нормални ресторанти, които са си направили труда да разработят без-животински варианти. Смятаме, че по този начин много по-активно подкрепяме глобалната идея, вместо да се придържаме само към по-затворени веган общества. Въпреки че и те са страхотни попадения за вкусна храна. Но до сега не сме намерили лоша храна. Всичко е винаги много вкусно.

Имаме традиция всеки последен петък от месеца да поръчваме пица от Papa John’s. Поръчваме я без кашкавал, но техните пици са толкова добри, че нищо не ни липсва. Да, тя си идва в картонени кутии, понякога с онези досадни пластмасови столчета в средата, които уж предпазват пицата да не се залепи за кутията, и това никак не е без-отпадъчно. Но ни доставя толкова наслада и детско щастие, че не бих се лишила и за миг.

Транспорт


Колкото и да не искаме, колата е голяма част от живота ни. Аз обичам да вървя и да ползвам градски транспорт, но в нашата ситуация не винаги е възможно. За Ник колата е най-удобния и икономичен начин да ходи на работа. Освен това доста пътуваме из страната, обикновено по маршрути невъзможно скъпи с влака (разбирате ме, ако е трябвало да пътувате до Бристол). Пък и кого лъжем – колата дава толкова удобство и свобода, не искам да се отказвам за нея. (Нищо не ми пречи да си мечтая за Тесла.) И все пак, когато стигнем до дестинацията си, обикновено, зарязваме колата и опознаваме града като местните. Кой иска да паркира в центъра не Атина, като метрото е на пет минути от AirBnB-то?

Също така като българка в Англия със силна семейна принадлежност летенето е абсолютно жизненоважно за мен. Знам, че не е най-зеленият транспорт, ама какво да се прави, трябва ми. Но за това пък първо, както споменах винаги си нося храна и вода (никога не съм имала проблем с храна при проверките), винаги пътувам само с ръчен багаж за по-минимално транспортиране, и не разпечатвам бордна карта, а си я ползвам на телефона. Може би това е нищо в сравнение с негативите на летенето, но аз правя това, което мога, за да ми е добре.


Това наистина е важен елемент от живота ми. Вкъщи можеш да правиш каквото искаш, но когато си навън нямаш голям контрол върху нещата. И е наистина уникално колко ти се променя мисленето, когато имаш и едно ограничение като на пример да не купуваш бутилирана вода. И мисля, че всеки трябва да експериментира в тази област. Ще видите, че ще научите много за себе си.

Останете си Вивид,

Вася

#zerowaste #замърсяване #спестяване #умишленживот #рециклиране

© 2020 от Василена Коларова

 Vivid Key by Vasilena Kolarova

Известие за пост / Post notification

  • Facebook
  • Instagram
  • Pinterest