Сърце и Разум


ENGLISH POST


Преди известно време Майим Биалик качи видео в YouTube “I Have Regrets!” („Аз имам съжаления!”). Нямаше как да не почувствам нещо в този момент, защото аз приемам съжаленията в живота много сериозно. През последните няколко години винаги съм казвала, че не съжалявам за нищо. Може би не съм права, защото за 23 години все още не разбирам нищо от живота и моментите, през които хората минават, и със сигурност не мога да кажа, че имам отговорите на живота. Но все пак не мога да не си мисля, че може би това, което ще споделя, все пак е някакво малко решение.

Нека поставим „съжаленията” в перспектива. Това “да съжалявам за моменти от живота” е всъщност да се карам на по-младата Вася за решенията, взети преди време. Същевременно вместо да се опитвам не да остана в добри отношения с онази Вася и да запазя хубавите си спомени,а да се опитвам да и набия канчето и да я откажа повече да се показва пред мен. Ами ако това не беше собствената ми идентичност, а например Ник… Ще му говоря ли така? Ще направя ли всичко възможно никога повече да не го видя, за нещо случило се преди години? Или просто ще измисля начин заедно да продължим напред, да поправим ситуацията и да запазим хубавите си спомени.

Най-вероятно ще е второто, защото човешките взаимоотношения са едно от най-важните неща, които имаме като интелигентни и разсъждаващи същества. Може би единственото по-важно е отношенията ни със самите себе си. И за да помогна на бъдещата Аз да се справят с решенията на сегашната Аз, имам нещо като формула за живот без съжаления, която се състои от два компонента – сърцето ми и разума ми.

Първо е ролята на сърцето ми. Никое голямо решение за мен не се взима преди да се вслушам в сърцето си първо. Нали знаете онези ситуации, в които сте поставени между две опции и сърцето ви препуска, защото трябва да вземете решение, но е невъзможно да разберете, кое е правилното. В тези ситуации аз спирам и наистина се вслушвам, докато мислено прехвърлям опциите си. Ако се вслушам много внимателно, ясно чувам, когато биене на сърцето ми се успокоява при мисълта за едната опция и се ускорява при другата. И тогава правилното решение ми е ясно – душата ми се чувства спокойна и щастлива, значи това е правилното решение и няма никакво съмнение.

На по-късен етап, когато вече мога да се съмнявам, че все пак решението е било правилно, се включва разумът ми със следната реплика: „В онзи момент сърцето ти избра това! В онзи момент това беше правилното решение! Независимо къде си сега, решението за тогава беше най-правилното решение, което можеше да вземеш!” И нека сме честни, можем ли всъщност да спорим със собствения си разум!

Има и още един допълнителен, по-скоро външен фактор – сериозна доза реализъм. Какво по-точно ще се промени в това да съжалявам за минали решения? Няма нищо лошо да се поуча от тях, да са база за бъдещи ситуации, но абсолютно нищо няма да се промени, ако реша да си бия главата в стената, защото преди две години съм взела определено решение. Да, взела съм го, защото както казахме, сърцето ми това е искало. Но сега е моментът да се стегна и да отделя това време, за да реша кое е правилната опция тук, защото много вода е изтекла от тогава.


И това е! Моят начин да съм сигурна, че не съжалявам за моменти от живота си. Все пак това е моят живот и ако почна да оплаквам моменти от него, то ще загубя контрол върху него. Напълно нормално е да се съмняваме в решенията на по-младите си въплъщения, но няма смисъл да им се караме! Аз предпочитам да работя заедно с тях и да сме в най-добри отношения, защото моят живот се гради от всички мои Аз, а аз съм отборен играч!

Останете си Вивид,

Вася


© 2020 от Василена Коларова

 Vivid Key by Vasilena Kolarova

Известие за пост / Post notification

  • Facebook
  • Instagram
  • Pinterest