На Златните сме! ... в Австралия

ENGLISH POST

Голд Коуст, 26 – 27 септември


26 септември

Щастливци сме, че прилепите ни оставиха да поспим снощи – горе долу. Запретваме ръкави и отново се събираме в колата – това упражнение е вече болезнено банално в главите ни. Поне знаем тази сутрин, че няма да ни се налага да го повторим следващите четири вечери. Открихме много бързо, че в близост до силно населените места на Австралия (шестте града на континента) намирането на къмпинг не е толкова лесно. А това означава само едно – квартири (AirBnB), истинско легло и истинска баня!


Но преди да тръгнем за следващата дестинация можем да се разходим още малко в Байрън Бей – последни часове в Нов Южен Уелс. Потапяме се отново в хипстър културата, обикаляме магазини, търсим закуска и намираме дълго търсената хранителна мая (задължителна хранителна група в диетата на всеки веган хахаха!).


Докато сме на закуска, наблюдаваме интересни събития на тротоара пред кафенето – един мъж, седнал на столче и „чете“ дланта на жената срещу него. Твърде сме далеч, за да чуем какво е бъдещето ѝ, но лесно се разбира колко уверено той разказва и колко убедена е тя в правотата му. В продължение на сигурно половин час той ръкомаха и обяснява, а тя кима и май в един момент и сълза бърше... Брех, този човек какви дарби има. Започвам да обмислям да отида и аз при него, когато друга жена се нареди след първата. Не ми отне дълго време да разкодирам по жестовете му, че ѝ обяснява абсолютно същите неща, както и преди половин час. Колко лесно хората се припознават в чуждите думи, когато са предразположени ...


Достатъчно, Байрън Бей! Давай да пресичаме границата и да започваме главата за Куинсланд (Queensland) – земята на Кралицата (Виктория), Слънчевия Щат, територия 15 пъти тази на България с население от 5 милиона! Това е домът на Големият Бариерен Риф, на островите Уитсъндей, Магнетик, Фрейзър и много други. Със столица Бризбън, 200 природни парка, динозавърски триъгълник, дълги плажни ивици и субтропичен климат, Куинсланд има толкова много да предложи! А ние ще му го позволим.


Първата ни спирка под куинсладското слънце е Голд Коуст – Златния Бряг (Gold Coast). Нещо като черноморските Златни Пясъци, но с австралийски мащаби. Океан, пясък и развлечение. Въпреки че за мен българското черноморие и топлите ни, приветливи води не могат да се сравнят с някакво си Коралово море. Голд Коуст - домакин на последните игри на Общността на нациите (The Commonwealth of Nations е съюз от 53 независими държави, бивши членки на Британската империя с глава Кралица Елизабет II, а това е техният вариант за Олимпийски игри).


Имаме доста време преди квартирата ни да е готова за настаняване и се запътваме директно към плажа и по-точно - Маями Бийч (Miami Beach). Плажната ивица на Голд Коуст е огромна, а от тук се разкрива и типичната „пощенска картичка“ на града-курорт – море, плаж и силуетът на града отзад. Направо не си бил тук, ако нямаш такава снимка.


Намираме една пейка до плажа и посядаме там за малко. Ник проучва варианти за туризъм и изхранване наоколо, докато аз наваксвам с писането на дневници. На слънцето му е все още доста рано за сезона, но се опитва максимално да ни топли. Не че ние не сме вече в летни премени – къси гащи и тениски по цял ден. Използваме ранния следобед за спокойна разходка в околността и страхотен обяд. И идва време да се придвижим към квартирата – за тази вечер сме решили да останем в стаята и да го раздаваме лежерно, да презаредим батериите за утре.


О, как съжалихме за това решение! Сигурна съм - с най-добри намерения домакинята ни иска да е толкова полезна и в помощ, че се превръща в изключителна досада. Може да си кажете, че съм прекалено негативна, но мисля никой човек над 6 годишна възраст няма нужда да му бъде обяснено как да пусне водата в тоалетната или как да използва ключалката на вратата. A oще по-малко със снизходителния тон, с който бива произнесена всяка една дума. Благодаря, ама ние глупави не сме!


Обсъждаме кой откъде е и ме изненадва, че тя вече е разбрала, че съм не просто от България, а използва и Добрич в разговора. Хм, това пък откъде го е видяла, че пък и е запомнила името на града - сайта на квартирите от AirBnB явно дава повече информация, отколкото предполагах ... Проверяваме какви са правилата на къщата, дали ще получим ключове, но бързо сме уверени, че тя „винаги е тук!“. Опа!


Все пак оставаме в квартирата цяла вечер. Късният ни обяд означава, че няма нужда от голяма вечеря и просто се заключваме в квартирата с минимални посещения до тоалетната. Не искам да съм груба към женицата, но това обсебващо отношение е прекалено и абсолютно ненужно. Чувствам се, все едно съм на гости на някоя българска леля, която не те е виждала от години (за което си има причини!) – манталитетът ѝ е абсолютно същият!


Но все пак да кажа, че къщата е прекрасна – голяма, просторна, с много стаи, изключително чиста и много стилна, с градина и басейн, с удобно легло и пухкави завивки и паркомясто. От тази гледна точка не можем да се оплачем и за миг. Поне ни беше приятно да си седим затворени в стаята цяла вечер - релакс на макс!

27 септември

Предвид вчерашните събития започваме деня с известно нежелание, най-вече да излезем от стаята. Аз обаче имам спасение – днес е ден за къпане. Ник да му мисли докато прави бърза закуска. Но явно не му се е наложило да му мисли, защото инструкциите как се ползва тостер, коя вилица да вземе и как се мият чинии са били константни. Като се присъединих към него в кухнята я чух да обяснява, колко английско било от негова страна той да е в кухнята, вместо мен. Хм ... равенство му викам аз на това!


Тъкмо да прекрачим прага за деня и тя застава пред мен, хваща ръцете ми и започва със: „Скъпа моя...“. Оооох! Усещам идва порицание, че не извършвам съпружеските си задължения по правилния начин! Но, не! Тя ми съобщава неочаквани новини. Въпреки че вчера вече обсъдихме кой откъде е, тя чак сега се решава да сподели, че тя също е българка. В лек шок аз превключвам на български и я питам „Откъде?“, а тя на анлглийски отговаря „from Varna“.


Дърпа ме към една витрина до нашата стая, за да ми покаже сертификат, на който е изписано пълното ѝ име. Очаквала, че толкова пъти съм минала от тук, трябвало е сама да забележа. Продължаваме да си говорим на английски и да обсъждаме – Балчик, Оброчище, Варна и Добрич; Австралия и Голд Коуст; живота ѝ тук и липсата на мъж в него ...


С големи усилия запазвам пълно самообладание, мил и приятелски тон, отговарям на въпросите и кимам на обясненията ѝ. И все пак не мога лесно да се пречупя, че говоря на българка изцяло на английски. Знам, че жената не мисли нищо лошо, но поведението ѝ е обсебващо, а липсата ѝ на увереност в собствените ѝ корени – тъжно. Не мога да скрия, че с нетърпение очаквах да ни пусне най-сетне да излезем и да сме туристи в Голд Коуст.


Най-накрая и това се случва и се насочваме към Саутпорт (Southport). Времето е слънчево и горещо, а крайбрежните алеи – пълни с деца в междусрочна ваканция. От този край на Голд Коуст останах силно впечатлена заради социалното оформление на парковете. Първо мигновено забелязвам навсякъде около нас шарени пейки и лежанки в тъмно синьо, оранжево и жълто. Мигновено се настанявам на една от тях с хубав фон зад мен за шарена фотосесия. А фонът си го бива! – марината и силуетът на Голд Коуст, този път от северната му страна, нищо че сме в Саутпорт (б.пр. южно пристанище).


Пътеките са пълни с всякакви безплатни забавления за децата. Като се започне от типичните за Австралия натурални детски площадки, през влакчета до временни маси за научни експерименти, специално организирани заради ваканцията. Да ти се иска и ти да си дете във ваканция в такъв слънчев ден в този парк. А не се съмнявам, каква радост са за родителите тези свободни занимания.


С натуралните площадки се запознах в най-голям детайл, когато ги обиколихме с четиригодишната Ана-Мария в Пърт. Типичните за Европа шарени, но еднотипни съоръжения, тук почти не се виждат вече . Малко по малко всички площадки се обновяват с уникални катерушки, проектирани от естествени материали, типични за мястото. Това според арх. Коларов е достойно за възхищение към администрациите, защото явно плащат извънредно много инженерен труд за детска площадка. Някои са просто високи колони с висящи въжета за дърпане, други са си цели къщички, пързалки и люлки. Изградени са от всичко намерено сред природата – разкривени дървени пръти и трупи, дебели моряшки въжета, едри и огромни камъни ... Децата играят все едно сред природата. Наистина мама и тати се впечатлиха – това детето ти да играе около груби камъни е най-големият ужас в Европа. Тук е търсен ефект!


Продължаваме разходката – парковете не спират, а даже се появяват по-големи. Във водата има даже и надуваем парк. Ако не беше платен и водата не беше студена, щях да съм първа наредена - банския все пак си го нося в раницата. Проектът за брега на Саутпорт е явно с една единствена цел – забавление и релакс. Магазини и ресторанти около нас няма. Само плаж и весели деца! Как да не се впечатли човек!


Неусетно в шарения парк времето излита, а коремчетата желаят обяд. Добре, време е да видим сърцето на този златен бряг – Раят на Сърфистите (кой не знае Surfers Paradise, кой не е чувал за него?). Когото и да попитате, където и да търсите, винаги ще откриете, че това е мястото, което прави Голд Коуст известен. Тук днес е един от най-известните сърф плажове за австралийците (наравно с Бондай, Манли и Байрън Бей). Покрай него е процъфтял и огромен шопинг и развлекателен център, който предлага всичко, което сърцето ти желае.

По улиците, навлизайки в квартала, се налага да отворя шибидаха, за да запълня картинката. Инфраструктурата на града, високите луксозни хотели, широките улици, палмите, океана и плажовете – всичко, което виждаме е като излязло от холивудски филм във Флорида. Ако ме бяха пуснали тук, без първо да ми кажат къде съм, без да се замисля щях да отговоря Маями – същото е. (А един себеуважаващ се гост на Маями не би пътувал в кола с покрив или поне би си отворил шибидаха!)


Паркираме колата с голяма трудност (височината с палатката ще се окаже най-големият ни враг за градско паркиране през цялото пътуване) и излизаме на сърфистките площади под слънцето. От ляво ни е плажът, от дясно – всичко друго. Луксозен морски живот навсякъде.


Първо обаче, да намерим важното място за снимки - талисманът на гореспоменатите игри. Игрите на Обществото на Нациите са от изключителна важност за бившата Британска Империя. И до днес всички 53 държави имат силно чувство за принадлежност както към кралицата, така и едни към други. Ето защо всяко общо събитие е прието с въодушевление и игрите през 2018г. не са изключение. А защо е толкова важен талисманът? Компанията, за която работих в Манчестър имаше пръст в устойчивото планиране на игрите и затова са ми близки до сърцето, а синьото животинче ми стоеше в плюшен вариант на бюрото.


Сега ... има да се взема много важно решение. Ще направим ли най-сетне първата си океанска баня или ще седнем в някое хубаво кафене да свършим малко работа? Каква мъка е да решим, защото хем ни се ходи на плаж, хем знаем, че ще е студено дори в този перфектен ден; хем ни се иска да сме продуктивни, хем си мислим, че е много скучно от наша страна. О, животоопределящи решения!


С разбити туристически сърца е решено, че трябва поне веднъж да сме отговорни хора, и тръгваме да търсим кафене с контакти. Отне ни цяла вечност да намерим най-сетне един Старбъкс из уличките, но не се оплаквам много. От толкова обикаляне поне разгледахме оживените, широки алеи на Surfers Paradise. Веднъж заседнали в кафенето неусетно минават цели четири часа – Ник програмира приложението на Хелен, а аз преподреждам и обработвам сватбените снимки (крайно време е, днес стават 2 месеца от събитието). Съседът ни по „бюро“ дори ни заговаря, мислейки че сме пътуващи фотографи с толкова много снимки за обработване. Не сме, просто сме наскоро женени.


Най-сетне ни застига срам, че толкова време сме окупирали масите на Старбъкс и си тръгваме. То пък се оказва, че вече е и тъмно навън. Така че не ни остава нищо друго, освен да обикаляме нощните улици, да намерим вечеря и да поотложим прибирането в квартирата при милата ни варненска домакиня.


Не бих казала, че Голд Коуст е мой тип населено място – липсата на каквато и да е история и култура (освен сърфистката и комерсиалната) го прави сравнително непривлекателен за моите претенции. Все пак не мога да си изкривя езика – мястото е прекрасно. Океанските гледки са неповторими, а социалните пространства, проектирани с широки алеи, които дори и най-шарените магазини не могат да запълнят. Може да не съм курортен тип турист, но този го препоръчвам. Различен е; богат е; красив е!

Останете си Вивид,

Вася (и Ник)

следващ пост < > предишен пост

Vivid Key

© 2020 от Василена Коларова

АБОНИРАЙ СЕ ЗА ИЗВЕСТИЯ:

  • Facebook
  • Instagram
  • Pinterest