Там Долу Вкъщи

Пърт, 13 ноември – 5 декември


Когато с Ник за първи път започнахме да обмисляме къде точно ще отидем на това екстравагантно сватбено пътешествие, вариантите бяха безкрайни. Дали да останем в Европа и да обиколим всеки сантиметър? Или може би част от африканския континент? Е, и Южна Америка много ни привлича, както и Северна Америка. Или пък Индия, Емирствата, Япония, Нова Зеландия … Безкрайни!


Но в Австралия ни канят вече от 8 години с обещания за слънце, плажове и покрив над главата! Затова ние решихме да се възползваме - да не отиват поканите на вятъра. Те са виновните за тези 6 месеца! Те - моята кръстница и нейното прекрасно семейство!


Семейство Ковачеви - Елина, Богомил, Сава, Ана-Мария и Шадоу. Със специалното присъствие на Марияна.


* * *


НАМИРАМЕ ПЪТЯ

13 ноември

В Пърт сме още от сутринта, но някак си се опитваме да избегнем пристигането. Защо ли ми е нервно? Нали отиваме да се видим със свои хора - те са ни кажи-речи семейство. Все пак се притеснявам … че ще им се натрапим; че ще ги натоварим с присъствието си; че само ние липсваме в тяхната къща. И то не за уикенд, а ще са седмица - две - три. Но няма какво да се къхаря, така или иначе сме тук заради тях. Да отиваме, че да се успокоя.


Защо въобще се притеснявах!? На входа ни посреща Шадоу, английският спринг спаниол, бързо последван и от Марияна. Колко странно, че се срещаме в този край на света, толкова далеч от вкъщи. С Мери пристигнахме в Австралия горе долу по едно и също време - ние на източното, тя на западното крайбрежие. Все пак, когато едно дете има нужда от домашните курабийки на баба си, никакви шестнайсет хиляди километра нямат значение.


Ние може да идваме при познати, но това не ни пречи да сме мръсни и да понамирисваме от последните няколко дни без душ. Обръщаме гръб на горещия гювеч на масата и бързаме директно към банята и към чистите дрехи. Не че не сме супер нетърпеливи да си хапнем истинска домашна (и то българска) храна, но някои неща са по-важни.


Слизаме долу чисти тъкмо навреме, за да посрещнем Ели от работа - топли прегръдки и възклицания. Тя ще избърза да прибере Сава от училище, което ще ни даде достатъчно време да седнем на наредената маса - гювеч, салата и хляб - всичко домашно и прясно.


Последната ни среща беше преди три години - когато Ая все още нямаше годинка, а изреченията на Сава бяха хомогенна смес от български и английски думи. Затова, когато вкъщи влизат две десетгодишни момчета (Сава и негов приятел), не мога да повярвам, че виждам същото дете. Висок, строен и все така срамежлив, в жълто-синя униформа. В Англия училищната униформа обикновено представлява костюм с вратовръзка. Тук Долу все гледаме децата да търчат по къси гащи и тениски - но пък всичките еднакви. Двете момчета бързо залепват на компютъра за следобеда, което ни дава достатъчно време да наваксаме и да започнем да разказваме къде сме били и какво сме правили.


Прекъсваме за малко - колкото да отидем да вземем Ана-Мария (Ая) от детска градина. А да стигнеш до там си е цяло премеждие. Изисква подготовка и усилие. Трябва да излезеш от двора на къщата, да извървиш двайсет метра до улицата и да я пресечеш. Вече си вътре. В момента, в който Ая ни вижда, с огромна усмивка се затичва към нас и директно идва при мен за голяма прегръдка. Прекрасна малка госпожица, пълна с енергия и щастие.


Обратно в къщата всички сме около масата, а разказите са безкрайни. Прибира се и Боги. Работата му обикновено го води далеч от Пърт и му позволява да прекарва само уикендите си вкъщи. Но проектът, по който работи в момента, е в покрайнините на града и може да се прибира всяка вечер. Оставяме го да си почине и отиваме да разходим Шадоу. Паркът е цели две крачки по-далеч от детската градина на Ая. Прекрасно място за кучетата да бягат, момиченца да карат колело и момчета да си играят с водни пистолети.


Мисля, че се представихме добре. Особено с децата, които иначе виждаме така рядно. А и след като всеки от тях си получи свое Лего, вече бяхме приети с изключително щастие. Инженерното мислене на Сава го прави фен номер едно на шарените тухлички и даже сме уцелили комплект, който той няма - загубихме го за вечеря, потопен в методична игра. За Ая пък е напълно достатъчно да види сцена от Замръзналото Кралство, за да изпадне в екстаз от първото си Лего.


Вечеряме навън и си говорим с уморено детенце и почти тийнейджър. Типично по семейному.


ПЪРВА ЧИСТКА

14 ноември

Събуждаме се в легло под покрив, които не трябва да напуснем в следващите 24 часа. Нито след 48. Още дълго няма да си тръгнем от тук! Събуждаме се наспани и спокойни. Събуждаме се с уханието на бананови палачинки. Мери вече е в стихията си и тества нови рецепти, за да се увери, че може да глези и вегани. А ние дали го заслужаваме?


С Ник днес трябва да започнем да се справяме с голямата задача, която очакваме с нетърпение - да изпразним и изчистим колата. Отваряме нажежената палатка, за да изнесем дунапрена да се проветри, да изперем калъфите и да изсмучем натрупалия се пясък. След това пълним навеса им с всяка вещ, която някак си досега е имала място в колата - от дрехи и къмпинг оборудване до чисто и просто боклуци, които носим със себе си безпричинно. Когато нареждаме всичко едно от друго, не можем да повярваме, че въобще се е събирало в Бърти. Но ако не е, откъде е дошло тогава?! Докато аз пренареждам и чистя вещите, Ник влиза в Бърти с прахосмукачка и парцал в ръце. От време на време отивам с чаша вода да се грижа за него като за пресъхнало растение, облещено на слънцето.


Семейството има водоструйка в гаража, затова решаваме да измием “Аутбека” от колата. И май МНОГО сгрешихме. Бърти буквално започна да кърви в оранжево. Аз съм въоръжена с гъбка за чинии и търкам, а Ник минава след мен със силната струя. В началото бяхме много силни вилни, но бързо установяваме колко дълъг и най-вече светъл е плочникът пред къщата. И колко вода ще трябва, за да измием оранжевата следа. Справяме се до един момент, когато дължината на маркуча свършва, а от плочника остават още 3-4 оранжеви метра.


От Европа ни успокояват, че следващия голям дъжд, ще го измие. Личи си, че не знаят що е то лято в Австралия и дали ще завали пак. Убедена съм, че и до днес, плочникът още е оранжев. Поучете се от нашите грешки и не се излагайте още на първия ден пред домакините си, които ще се грижат за вас почти месец на другия край на света! Десет долара за автомивка, не са чак толкова много!


Ели се възползва да ни заведе до Фримантъл за обяд, след което ни предлага да се поразходим. Не, ние сме твърде уморени, за да можем да отделим достатъчно внимание на градчето и предпочитаме да се върнем друг ден с повече желание. Затова просто я придружаваме да вземем Сава от училище, след което цял следобед шетаме разхвърлията, която натрупахме навред. Трябва и да прострем първата пералня.


Вечерта е отново посветена на прекрасна вечеря, просеко, хубави разговори, игра с куче и приспиване на деца. Толкова е хубаво да сме заобиколени от нови хора и да сме част от нови животи. Обогатява и допринася смисъл към пътуването ни.


КОВАЧЕВИ РАЗХОЖДАТ СИМС

Като във всяко друго семейство и тук няма празна минута. Всеки е винаги нанякъде по задачи, уроци, упражнения и какво ли още не. И все пак за три седмици успяхме да съберем предостатъчно спомени при обследване на Пърт.


15 ноември

Петък вечер е. Лято е. Не можем да пропуснем типичното място за вечеря на местните - пикник край реката. По женски (но с Ник) ще ходим на Пойнт Уолтър (Point Walter). Това е група от малки плажчета на река Суон, където децата могат да си играят в плитките води, докато родителите се наслаждават на чаша вино на тревата. Прекрасно място да се потопим в местния живот. Топло време, красиви гледки, пенливо вино и халапеньо хумус, добавени към прекрасната компания. Ая сама намира приятели и занимания във водата, докато ние обсъждаме плановете за уикенда, както и за цялостния ни престой тук. Наистина не мога да се оплача. Дори някак си успяваме да намерим друга българка. Докато аз разказвам историята за рака, който умря пред очите ни и четирите сме спрени в крачка от възклицание “Ама момичета, вие българки ли сте?”. Тя дори се е срещала с Ели преди няколко години чрез други познати. Светът е малък!


16 ноември

След снощните спокойни моменти край реката, тази вечер вдигаме малко летвата на културно ниво. Събота е и градът предлага арт вечер. Издокарваме се и отиваме в арт центъра. Ще седим на един хълм и ще гледаме аборигенски танци. Различни танцови школи от района, са се организирали, за да пресъздадат традиционни ритуали с модерен поглед. Между тоновете на диджеридуто като основен музикален инструмент и животинските интерпретации като основни танцови движения, не бих нарекла това, което гледаме точно танци, но не знам и какво друго би било. Прилича малко на церемония със заклинания, но разбира се е много интересно и различно за гледане.


Всичките седем сме наредени на няколко одеалца. А сцената е толкова далеч от нас, че вечерта по-скоро преминава в семейни разговори и търсене на пържени картофи за гладни деца (от всякакви възрасти). Приключваме вечерта у дома с мекици и бира за вечеря. Каква комбинация, а!


23 ноември

През октомври в Бризбън и през ноември в Пърт може да се наблюдава промяна в нюансите на града. Изведнъж небето между къщите се изпълва в лилаво и по тротоарите се разстила лилав килим. Идва време за цъфтежа на джакарандите. Дървото е от семейството на бегониите и е лудо по тропическите ширини. Расте високо, с голяма корона. Лилаво!


В Австралия това дърво е традиционно символ на Бризбън, но ние пристигнахме там твърде рано, за да го видим в пълната му прелест. Тук, обаче, сме точно на време и не съм сигурна дали Пърт по някакъв начин би отстъпил на куинсландската столица. И за да се уверят, че не пропускат красотата му, тук имат ежегоден Джакаранда Фест. Ние за там се гласим днес.


Кварталът около фестивала е пълен с джакаранди, сякаш съседите са се събрали на съвет и са решили, че трябва да има поне по едно лилаво дърво около прекрасните им скъпи къщи. Градската управа също се е включила и е решила да посади лилави тунели по улиците.


Фестивалът е огромен! Организиран е от Ротари Клуб. Всъщност е по-скоро огромен пазар с безброй щандове. Можеш да си купиш от ръчни бижута до застраховки, да ядеш улична храна и да разгледаш реклами на детски градини. На Ая и е дадена възможността да си избере един подарък или дейност за деня и тя ни води всичките към работилницата за хартиени чадърчета. Организирано в две секции и срещу банкнота-две, имаш възможността да превърнеш бял хартиен чадър в каквото си искаш. Ая, разбира се, избира любимия си цвят за основата, който така добре подхожда на джакарандената тема на деня. А след като боята изсъхва, всички се нареждаме и решаваме, че темата на чадъра ще е дъга. И докато Ая, Ели и аз правим своите нетрадиционни дъги, Ник рисува дъжда и слънцето, които са ги предизвикали, а Боги завършва шедьовъра с усмихнато личице в центъра. Малко брокат и сме готови - невероятно горди от себе си!


Посещението ни продължава с бърз обяд, още по-бърз оглед на пазара и фотосесия за женската част на групата с прекрасния ни чадър до джакарандите по пътя към колата. В началото ми беше трудно да запомня името на екзотичното дърво, но след толкова посветено събитие, мисля, че ще остане с мен - Джакаранда!


30 ноември

Пак е събота. Организираме се отново за семейна разходка, но без Мери. Тя остава, за да приготви своето небеизвестно сладно от люти чушки (рецептата е в края на текста). След общ дебат е решено, че отиваме в Южен Пърт – от другата страна на реката срещу Елизабет Кий. Фериботното пристанище от тази страна е преминало през ремонт и сега е дом на голям площад с огромни ламаринени статуи на плащоносен гущер и нумбат. Оцветени са в оранжево и сиво и са „сгънати“ като оригами. Под тях са навирили муцунки няколко групички телени сурикати, както и три месингови емута. Е, как да не се снимаме с цялата тази менажерия.


Децата настояват да се качим на ферибота и, разбира се, точно това правим. Хващаме го в последната минута и се насочваме към Елизабет Кий. Минаваме през въртележката. Снимаме се с огромните машини за минно дело - основният поминък на Пърт и Западна Австралия. Накрая се оказваме със сладоледи в ръцете. Спокойно, имаха и страхотни веган опции. Сава бързо се сприятелява с няколко деца на пясъчната естествена детска площадка, докато аз, Ели и Ая се разхождаме на малкото полуостровче. На моста обратно към ферибота се възползваме и от възможността за обща снимка. Така и така всички сме се изтупали за разходката. Да се знае, че наистина сме били тук заедно.


АЙЧЕ-БАЙЧЕ

Вселената ни е отредила с Ая да имаме специална връзка. Тя се роди в деня на моя двайсет и първи рожден ден. На всеки трети ноември Ели празнува за две дъщери - една биологична и една духовна. Може би затова Ая така бързо ме прие - като голяма сестра.


Времето ни с Ая може да се опише много лесно - прекарано е в игри, смехове и сърдечни прегръдки. Няма особено значение кой си, на нея не ѝ отнема никакво време да стане най-добрата ти приятелка, да ти позволи да и плетеш плитки и да ти говори на английски или български - ти си избери. А ако си Ник, то Ая е моментално залепнала за теб. Почти всеки ден след детска градина, Ая обикаля къщата, за да намери Ник и да му съобщи, че се е прибрала. И дори го учи на малко български - щип-щип и гуш.


14 ноември

Днес Ели не е на работа, защото с Ая ще ходят на пикник в бъдещото ѝ училище - настоящото училище на Сава. Тук не само сезоните са им обърнати; и учебната година е наобратно. Лятната ваканция е от средата на декември за Коледа до началото на февруари. Следователно Ая след няколко седмици ще завърши детската градина и ще стане ученичка. Усеща се, че майка ѝ не може съвсем да превъзмогне, колко бързо расте малкото ѝ детенце. А новото училище организира пикник, с който да приветства всички деца и да даде възможност на родителите да се запознаят.


15 ноември

Ая е плътно до мен и докато работя, играем на българо-английски. Лаптопът ми заспива и скрийнсейвърът започва да върти любимите ми снимки. Ана-Мария вижда лицето ми на екрана и пита къде е баща ми. Обяснявам ѝ, че на тази снимка съм само аз, но след като и на следващата пак съм само аз, ѝ предлагам да намеря снимка с мен и тати. Показвам ѝ я, а нейната моментална реакция е: „Неее, това не е истинският ти татко!“ „Какво имаш предвид?“, питам я аз – „това е моят баща на снимката“. „Не, не е!“ отговаря тя настойчиво. „Имам предвид истинският ти татко, който е горе в стаята“. Отнема ми малко време да разшифровам мислите ѝ и разбирам, че тя има предвид Ник. Последва сложно обяснение - „това не е моят татко, а моят съпруг. Както твоят татко е за твоята мама.“ Но тъй като ми се наложи да използвам думата татко, това само потвърди теорията й, че Ник ми е баща. Страхотно е, какви връзки могат да направят главичките на четири годишни дечица.


29 ноември

Днес е петък, което означава, че Ая и Ели са си вкъщи – няма детска градина или работа. Затова четиримата отиваме да видим музея на корабокрушението във Фрио. Основната атракция е истински корабокруширал кораб, но до нас с Ая срещаме момиченце с майка си, които търсят плъхове из залата. Разбира се, и ние това ще правим тогава. Не, нямам предвид истински плъхове. От музея са наредили десет гумени играчки и са направили малка игра, с която да развълнуват децата, докато обикалят музея и да привлекат вниманието им към някои по-интересни експонати. Широко приета практика по света. Ая и аз отиваме да намерим инструкциите за търсене и започваме уверено, докато Ели и Ник следват свой си маршрут из музея. Стъпка по стъпка четем внимателно, ориентираме се в залите, намираме водещите експонати и откриваме плъховете. Аз се опитвам да привличам вниманието на Ая и към други експонати, около които се въртим, за да не е всичко свързано с гумени плъхчета. И двете се забавляваме много.


След като намерихме всичките десет и приключваме обиколката, излязохме отново на слънце - да се стоплим след хладните зали. Разходихме се по плажа, снимахме се и ето, че детската енергия на Ая свърши. Познайте кой заспа в колата на път за вкъщи.


СОЦИАЛНА ПЕПЕРУДА

За мен едни от най-ценните преживявание в Пърт бяха събитията около Сава. Тъй като голяма част от живота на семейството се върти около неговият живот, всъщност успяхме да видим как преминава ежедневието на едно нормално Австралийско семейство. От безброй училищни събития, до извънкласни дейности и срещи с приятели, чрез Сава наистина можеш да си го представиш. А покрай общите си интереси за Лего, компютърни игри и дори тромпет, и Ник успя да стане част от приятелския кръг на Сава. (Но не колкото на Ая хаха.) Срамежливостта му не се отнася, обаче, за други деца на неговата възраст. Свидетели сме на уникалната социална природа на Сава да се запознае с чуждо момче на плажа и без да се усетиш вече са се уговорили да се срещнат в парка още днес. Или да сформира екипи на интерактивните детски площадки, за да работят всички заедно. В Англия на това му казват социална пеперудка.


15 ноември

Подреждаме чанта за пикник за Боги и Сава. Ще има ежегодна училищна къмпинг вечер за деца и бащи в двора на училището.

Все още не мога да свикна на училищните традиции на запад и (в случая) на юг, когато ги сравнявам с моя не много отдавнашен опит. Училището на Сава всяка година организира къмпинг в двора си. Поканени са всички деца, но им е позволено да бъдат придружени само от бащите си или друга мъжка фигура от семейството. Всеки татко опъва палатка, надува дюшеци и се нарежда до другите бащи, всички с празни надежди, че ще могат да поспят тази нощ. А децата търчат като луди.


Спираме набързо до училището на Сава, за да проверим какво правят и сме посрещнати от детски викове „Това е къмпинг за татковци! Майки, отивайте си!“ Така и правим. Успяхме само да кажем едно бързо здрасти.


На сутринта Боги и Сава отдавна са си вкъщи, след като сънят не им се е получил в училищния двор. Но се пръскат с маркуча на двора, така че не ги съжаляваме прекалено.


17 ноември

Този път ще отидем в края на курса на Сава за сърф-спасители. Колко ли места по света предлагат такива уроци? Плажът е пълен с деца в шарени шапки, бански и рашита*, всеки със сърф в ръцете или тичайки за различни упражнения. И Боги е тук, защото се очаква всяко дете да бъде придружавано от родител - да дава пример и морална подкрепа. Когато приключват, всички се събираме в плажното кафене. Да, търсим всяко извинение да останем под слънцето и да си говорим възможно най-дълго. Дори заприказваме южноафриканците, които сядат до нас. Все се намират общи теми, щом има желание.


*Рашита в днешно време се казва на шарените тениски, които сърфистите носят. Идва от английската дума за обрив, тъй като в началото са се използвали като защитен слой между кожата и неопрените. В днешно време неопрените са по-дишащи и няма нужда от тях, но пък са перфектни за защита срещу слънцето по океанските плажове. Запомнете думата, защото ще ви трябва за следващия пост, в който ще разказвам за уроците ни по сърф.


29 ноември

Тази вечер пак ще се потопим в типичния живот на родители с ученици в Пърт. Учебната година приключва съвсем скоро и трябва да се отбележи подобаващо. Затова отиваме на плаж на реката - Биктон Батс (Bicton Baths). Насядали сме всички на тревата с чаша вино и всеки е извадил различни разядки за децата си. Децата скачат в реката, плуват, а някои даже са натоварени и на каяци. И ние донесохме на Сава неговия. Когато солетите и хумусът свършват, майките се събират да поръчат Fish & Chips - най-традиционната английска храна, супер удобна за бърза и лесна консумация.


Докато слънцето залязва, плажът е посетен от група черни лебеди. На фона на розовото небе, снимките ми стават превъзходни. Трябва да намеря фото конкурс, да ги пусна. Черните, елегантни силуети срещу розово-лилавия фон и леки отражения в реката – победителят не е ли ясен?!


Извинявам се, но мисля, че е разбираемо, че липсват снимки на Сава. То има твърде много приятели, с които да играе, за да седи и чака да го снимат.


РУНТАВА СЯНКА

Казвал се е Шаро - по български, но бебешкото произношение на Ая го е променило на Шадо или Шадоу, което на английски означава сянка. И той определено е сянката на всеки, който прояви интерес към него. С Ник много бързо намериха общ език - топка, гоненица, боричкане и разходки.


16 ноември

Първата дейност за деня е да заведем Шадоу на плаж. Приготвяме се в типичен стил „с деца на море“ и тръгваме. В колата се редуват рап песни и тези от Замръзналото кралство, според предпочитанията на Ая и Сава.


Плажът е истински кучешки плаж – мечта за любителите на кучета. Стотици щастливи четирикраки във всякакви размери, форми и разцветки, гонещи стотици играчки във всякакви размери, форми и разцветки. И някак си винаги си разпознават своята, а не тръгват да гонят чуждата. Толкова много въодушевени, игриви и мокри кучета, че ти се иска ей така да седнеш и да ги гушкаш едно по едно цял ден. Разхождаме се с Шадоу по плажа, за да се потопим още повече в този кучешки рай. Не мисля, че имам точните думи да опиша, колко е щастлив този плаж!


18 ноември

Ще празнуваме! Днес е вторият рожден ден на Шадоу, за който той получава нова играчка и торта със свещичка. Честит рожден ден, разбойнико!


ВАСЯ, НИК И БЪРТИ

Много от времето ни тук преминава в домашни условия. Не бързаме да ходим напред назад. По-скоро се възползваме да седим на сянка колкото можем. Когато не сме със семейството, голяма част от времето прекарваме в работа или други компютърни забавления. Ник програмира или играе компютърни игри, а аз усилено наваксвам с дневниците и пиша постовете за блога, ако не гледам филми. А за тези дейности няма какво толкова да се разказва освен да търсим вашето одобрение, че все пак не сме мързелували постоянно.


26 и 27 ноември

Знаеш, че си благословен, когато за шест месеца на път се разболяваш само веднъж. Не по пътя, в прахоляка и в жегата на палатката, а когато имаш покрив над главата, стабилност и време да се поспреш.


Снощи кашлицата ми беше толкова зле, че трябваше да се преместя, за да можем и двамата поне малко да поспим. Взех си възглавницата, намерих одеало в хола и се наместих в театъра, където да не преча сутринта. Май не съм споменала, че Ели и Боги сами са си построили тази къща тук и следователно са си предвидили всякакви луксове. Като отделна стая посветена само на филмовото изкуство с удобни кресла и прожектор.


Изненадващо успях да се наспя доста добре, докато не дойде време за училище и Сава не тръгна да си търси нотите за урока по тромпет. Ето, че бях открита в скривалището си и се наложи да се преместя обратно в леглото. Спах цял ден … с няколко събуждания от Ая, няма как.


Бяха тежки два дни. Спах, писах, пак спах ... Оживях!


* * *


Тези дни на спокойствие са и изключително ценни, за да обърнем внимание на Бърти. Както знаем, той малко по-малко се разпада и дали ще ни върне в Сидни е под въпрос. Затова докато сме на едно място се стараем да отметнем всички задачи и да го вкараме пак във форма. Още първите дни отиваме на механик. Седим в чакалнята, докато той отива за бърза диагностика. Като притеснени родители чакаме да чуем колко страшни ще са новините. Механикът пристига и започва да разказва. Той не смята, че има с какво да ни помогне. Компютърът определено дава грешка, но единственият възможен ремонт е смяна на скоростната кутия. Това би струвало повече от стойността на цялата кола, а проблемът всъщност не прави Бърти опасен за шофиране. Единственият недостатък е, че повишава разхода на гориво, но няма да ни спре да стигнем до Сидни. Е, това искахме да чуем. Доволни сме, че не се налага да се охарчваме.


В един от дните ни сами в къщата Ник се заема и с поправянето на тентата, която вятърът така грубо изтръгна преди няколко дни. Добре, че Боги е напълно оборудван откъм инструменти. Стана работата! Тентата сега е по-здрава от оригиналния си дизайн.


А към края, когато почти не ни остава време в Пърт, Ник има да свърши важна работа. Той беше поръчал онлайн нов резервоар за охладителната течност за Бърти и възнамерява съвсем сам да го смени. Смело решение, за което първоначално много се притеснявах, но той минава през всяка стъпка методично и резервоарът няма грешка. Свети под капака до всички останали стари прашни части.


Е, сега Бърти е готов за действие и да ни върне в Сидни.


ДОВИЖДАНЕ!

1 декември

Иненадващо решавам да разпъна в градината килимчето за йога, което от сума време събира прах. Успявам да вмъкна няколко кучета, котки и крави, когато Ая ме открива и решава, че ще се включи. Е, до там беше йогата, но пък и двете активно упражнихме кълбата си.


Днес е последният ни пълен ден при Ковачеви. И по неделно всеки си има задачи. Ая и Ели ще ходят на кино, а Сава има церемония, за да получи нов колан по карате и Боги и Мери ще са там - горди от детенцето. Ние пък започваме бавно да стягаме багажа, да пускаме последни перални, да проверяваме наличността на нужни вещи и да ги събираме от всички ъгли на къщата.


Преди вечеря се нареждаме за групова снимка. Цялото семейство, заедно с Шадоу. Отнема ни малко време да се организираме, но поне мама няма да се сърди, че нямаме снимка. Документирано е. Бяхме Тук Долу всички заедно.


2 декември

Е, днес вече няма мърдане. Стаята се изпразва, багажът влиза в колата. Чаршафите са пуснати за пране, подът е изсмукан. Готови сме да тръгнем. Но обещахме, че ще изчакаме всички да се приберат от работа преди да потеглим.


И сме готови да тръгнем. Изливат канче вода пред Бърти, вземаме си голямо довиждане и тръгваме! Толкова сме благодарни, че имахме възможността да сме при вас толкова дълго време.



Не можете да си представите какво е чувството от състояние на постоянна умора и движение нон стоп, изведнъж да имаш възможността да спреш. Да не планираш поне за малко следващото хранене, място за спане или начин за спасение от жегите и мухите. Гостуването ни в Пърт не беше планирано като убежище от Дивото и Нищото на Австралия, но в крайна сметка се оказа точно това. Място, където да изгоним натрупалите се неволи, но и да включим нови хора към нашето иначе изолирано ежедневние.


А има ли по-добър начин да забравиш за проблемите си от това да станеш част от едно дейно и щастливо семейство. С постоянни задачи, приготовления и игри под аранжимента на начинаещ тромпетист.


Ели и Боги, имате прекрасно семейство с две любвеобилни и щастливи деца! С Ник можем само да се надяваме, че когато дойде времето и ние ще следваме вашите стъпки. Благодарим ви, че сте част от нашето голямо семейство! Ние ще се върнем някой ден!


Останете си Вивид,

Вася (и Ник)

(и Ели, Боги, Сава, Ая, Шадоу иииИ Мериии!)


* * *


СЛАДКО ОТ ЛЮТИ ЧУШКИ

Продукти:

1 кг червени люти чушки

1 кг захар

200 мл оцет

600 мл вода

1 портокал


Метод:

Чушките се почистват от семената и се нарязват на пръстенчета с около 3 мм ширина.

Добре е да се използват ръкавици при чистенето и рязането на чушките.

Заваряваме водата, оцета и захарта и добавяме чушките.

Варим като другите сладка - на два или три пъти до гъстотата на сладко.

Някъде по средата на варенето добавяме настъргана кора от 1 портокал и парченца от месестата част, без ципичките.

Накрая добавяме 1 ч.л. лимонтузу.

Пълним бурканчетата докато е горещо и обръщаме с капачките надолу.



следващ пост < Vivid Key > предишен пост

Vivid Key

© 2020 от Василена Коларова

АБОНИРАЙ СЕ ЗА ИЗВЕСТИЯ:

  • Facebook
  • Instagram
  • Pinterest