Пътуване към Новото Начало

ENGLISH POST


Кьолн, 22ри август – 5ти септември 2019


Кьолн е официално първата ни спирка от уникалното изпитание, което ни предстои през следващите месеци. Но преди да започнете да бленувате за невероятните ни приключения на немска земя, бързо ще ви предупредя, че всъщност тези две седмици не бяха изпълнени с туризъм. Приключенията основно бяха в Холандия през този период (линк към поста).


Били сме в Кьолн и преди (Нова Година 2016) и тогава покрихме туристическата програма – катедралата, реката, зоопарка,музеи, църкви и шопинг по централните улици. Питате се тогава какво ще правим тук цели две седмици? Сега сме тук с друг повод и заради това престоят ни е доста по-улегнал. Ще бъдем като местните. Ще се посветим на говорене на немски, на каране на велосипеди и на бебето Амиас.


И така... Пристигаме в Кьолн по план, въпреки опитите за осуетяване - от цените на квартирите или стачките на авиокомпаниите. И дори с едно наум дали ще летим на наречената дата, багажът ни беше събран и подреден вечерта, готов за ранно потегляне сутринта. Сълзи бяха проляти от някои членове на семейството; снимки бяха направени на бременните камили Ник и Вася; въодушевени подскоци бяха подскочени по летищни коридори. Лудост е, но официално тръгнахме! Няма връщане назад вече.


Кьолн ни посрещна добродушно; с ярко слънце още със слизането от самолета. Е, можеше да ни помогне с носенето на 20+кг на гърбовете ни с няколко градуса надолу. Ама, къде съм тръгнала да се оплаквам от слънце. Няколко несполучливи плана за настаняване или обяд по-късно, се оказваме директно при Амиас. Как се изложихме пред детето още с първата среща – натоварени и потни.

***


И стоп за малко... Нетипичния ни престой в Кьолн не ми позволява да следвам нормалното хронологично описание, което обикновено бих предпочела за разказите ни по света. За това, надявам се ще ми позволите, да представя подвизите ни по категории:


КАТО МЕСТНИТЕ


Ясно е, че щом ще сме тук две седмици, трябва да си устроим дом на местна почва. След дълго търсене, успяваме да пуснем връзки и се нанасяме на квартира при познат на Нана, англичанин. Не е нищо особено, но е в центъра, има кухня и сме само двамата в целия апартамент. Място, където да можем да спим до късно и да запълваме дните с работа. (Хм... май трябва да обсъдим термина „работа“ в нашия контекст. Ник реално си работи – програмира разни приложения. Аз се фокусирам върху писане на дневник, редактиране и подреждане на снимки, качване на блог и Инстаграм постове. Вие може би не бихте го нарекли това работа, ама за момента не знам как да нарека този процес по друг начин, за това просто го приемете. И по-лоши неща има в този живот...)


С територията на местните, обаче, идва и езикът. А аз така да съм го забравила! Като го прочета, веднага се сещам, ама ако някой ме беше питал как е лук на немски, щях да го гледам ни лук яла, ни лук мирисала (хаха!). Успях да обменя банкноти в местната банка изцяло на немски. Жената видя, че бая се затруднявам и премина на да/не въпроси, че и на двете да ни олекне, ама все пак се справих! Абе, тъжно е, такава история да идва от човек, посветил 5 години от живота си на този език, но пък същевременно ви обещавам, че ако ме оставите в немска среда за около месец, ще го проговоря пак! Обещавам! Някой ден!


ВЕЛОСИПЕДИ


С местното живеене идва и един от основните лайтмотиви на престоя ни тук – велосипедите. Трамваят струва 3€ на човек в една посока. Да, знам! Не са много благосклонни към туристите си тук. Дори и картите никак не излизат на сметка. Но с благословията на времето, Нана предложи да се включим към програма за споделяне на велосипеди. Набързо обяснено – плащаш 8-12€ на месец и можеш безплатно да наемаш велосипеди, разпръснати из града. Не са вързани на коневръзи, а са просто оставени по улиците, следователно можеш да ги намериш навсякъде, приложението ти казва точно къде.


За нас двамата това беше невероятно решение! Изпитах твърдението, че човек никога не забравя да кара колело – оказаха се прави хората. Справих се мигновено, дори след години липса на опит (за разлика от говоренето на немски). Да, изпускаш понякога фотосесии на малки улички, но когато алтернативите са скъп трамвай или безкрайно пешеходстване, май няма много база за сравнение. Пък и отхвърляме от списъка с желанията - да караме градски велосипеди заедно. Може дупетата ни малко да понаболяват, но чувството е невероятно. До края на престоя ни вече се движихме из града (по утвърдените маршрути) без помощта на карта. (Казвам ви аз, че ставаме местни!)


Е, и това като всичко друго ни създаде проблем на няколко пъти, най-вече когато по една или друга причина ни отне около час да намерим два използваеми велосипеда. Или когато платихме неочаквани такси за овъртайм, защото се загубихме по нощните улици на Кьолн. Но дори и тези драми се преодоляват, когато се рееш из немските улици и паркове като местните – на велосипед!


ПОСЕЩЕНИЯ


Тук основно визирам посещението ни на Gamescom – Сърцето на гейминга. Едно от най-големите световни изложения за видео игри, с огромен обхват на всички клонове на индустрията, ежегодно провеждан в Köln Messe – една от забележителностите на града.


Разбира се, това е далеч от темите, които намирам за интересни, но реших да съм добра съпруга и да придружа Ник (който, ако не знаете е по образование софтуерен инженер на видео игри). И вярвам, че за него беше добре оползотворено време. Най-малкото щеше да е разочарован, ако не бяхме отишли.

За втори път тази година, се озовах на събитие, където не е съвсем моето място (Neighbourhood Weekender беше първото). И, оказва се, в такива случаи прехвърлям фокуса си на професионална вълна – event management. Всеки си има професионалните изкривявания, моите явно ще включват анализ и отбелязване на идеи при организирането на събития и прилагането на устойчиви практики (второто - неприсъсващо и на двете събития). Не мога да не отбележа, че за ивент с такива размери, беше организирано перфектно: подредено идеално в 10 огромни халета; без огромни тълпи и опашки, въпреки броя на посетителите; със слънчева светлина, подходяща екстра за посветени геймъри. Може би ще им пратя CVто си догодина да го организираме и устойчиво ;).


АМИАС И НАНА


И разбира се – черешката на тортата, цялата причина да сме тук - мама и бебе!

Когато най-добрата ти приятелка, сродната ти душа, любовта на живота ти (една от), ще има бебе и ти не можеш да си там за раждането, защото ще се жениш, отиваш при първия удобен момент. И да, започваш медения си месец там, защото няма по-важно място, на което трябва да бъдеш!


Амиас Александър Четинбаш (превод от латински и турски по мое усмотрение: Обичаният Твърдоглав Защитник) – красиво, малко, сладко, спокойно бебе, което вече промени и ще продължи да променя животи. Човече, събрало още толкова хора на едно място, независимо те дали са го планирали или не.


С прегръдки и усмивки още от вратата, аз се влюбих. През двете седмици отидохме на визита на „султана“ колкото можехме повече и всеки път ми се искаше да не трябва да си тръгвам. Опитахме се да помогнем на мама Нана с каквото можем, но нека сме честни – просто бях там, за да си напълня душата. Поскривах истинските си подбуди с приготвяне на вечеря или обяд, пазаруване на запаси или бутане на празна количка. Но всички знаем, че крайната цел е приспиване на малкия в ръцете ми, докато му пея, любимата ми приспивна песен, която на мен са ми пяли преди толкова години.


А на Амиас не му е трудно да ни снабдява всичките човеци с причини за бебешки захлас. Събрали сме се ние от близко и далеч, както казват на анлийски – цяло село трябва за отглеждането на дете. Пък било то и ултра-интернационално село. Трябваше да ни видите всичките, обгрижващи го на пет езика, кой какъвто може – руски за мама и баба, турски за тати, немски за мама и тати, български за мама, баба и кръстница (това съм аз!) и английски за всички ни, защото никой не покриват едновремено другите четири езика.


***


И това е за Кьолн. Тук трябва да спра, ако не искам да прекалявам с бебешки истории.


Едно истинско пътуване към ново начало – било то в лицето на бебе Амиас или на пристъпването ни към половин година живот по пътищата на света (в частност южни континенти и югоизточни Азии). От тук нататък можем само да се впуснем в лудо приключение и да очакваме новите ни срещи с Амиас, когато той вече ще е тичащо и говорещо дете.


А за тези, които са чували са евентуалните планове за установяването ни в Германия – това беше добър тестов период. Все още решения няма взети никакви, въпреки че в момента на писането на тези редове (два месеца по-късно), май сме доста по-близо до отговора. Ще трябва да продължите да ни следите, за да разберете.


Останете си Вивид,

Вася (и Ник)


следващ пост < > предишен пост

Vivid Key

© 2020 от Василена Коларова

АБОНИРАЙ СЕ ЗА ИЗВЕСТИЯ:

  • Facebook
  • Instagram
  • Pinterest